Właściciel bloga: plam80

Imao ja sam sve
Najbolje drugove, najljepse djevojke
Srce na dlanu meni su dale.
Neka je prokleta 2008
Kad si me ocima, plavim kao more, zavela.

Ref.
Bila si k'o prvi cvijet, samo mala balavica
Labud a, a ja nocna ptica
Nebo zna da grijesan bio sam.
Ne pomaze ni rakija, dzabe udara me kruska
Pijan sam, ali suza muska pece bas
Jer drugom pripadas.

Sto sam te probao,
Nisam svoj ostao
Bio sam lud I mlad,
Jedan od onih sto brzo izgori
Neka je prokleta 2008
Kad si me ocima, plavim kao more, zavela.

По едно време някой беше дал предложение за ново име на все още любимия ни сайт Лимпа - Ваня1970.

Мисля, че това би било много добре поради няколко причини:

1. Така и така от сума ти време храни собствениците със СОЛ за снимките си, та нека и те нещо за нея да направят.

2. Нека не бъдем толкова завистни за нейните изключителни дарби, поради които е на заглавната страница и бъдем малко човеци - криза е, особено в Гърция, където се подвизава (май там беше) горепосочената персона, та нека да й спестим парите и вместо да ги дава, за…

Безсмислен блог, или писаниците на един полупиян.

Ето ме отново в града на спомените. Прибрал се тъкмо от изпит, налял си чаша вино се опитвам да заплача, зер ми мине малко болката. Някъде там е тя, момичето за което искам да направя това, което тя за мен - да я забравя. Но не мога. Мислех си, че времето наистина лекува, че невижданите очи се забравят, но нещо в мен се е свило и боли ли, боли...Минавайки по улиците стари, в града където нея срещнах като тайфун в мен налитат спомените сладко-горчиви: ей го НДК-то, където беше първата…

Нощес нахлу ми в съня,
а тъкмо да те забравя се опитвах,
отричах се от теб и любовта,
с алкохол от мислите ми те изтривах.
На камък исках да се превърна,
за да не чувствам болка и любов,
но щом в съня си те прегърнах,
щастие изпитах аз отново.
На клоун тогава се превърнах,
за да видя усмивката твоя,
в копняните очи щом надзърнах,
разбрах че още те обичам, грешко моя.
Знаех, че сънувам, да се събудя исках,
но нямах сили това да сторя,
клепачите си здраво стисках -
за още миг, поне миг да си моя.
Ръка накрая ти целунах,
и казах, че простено ти е всичко,
дойде време да се будя,
до следващия сън, бъди щастлива!

Изморих се да бъда честен!

Изморих се да търся доброто!

Изморих се несъществуващото да търся!

Изморих се да търпя нетърпимото!

Изморих се да съм човек с нечовеци!

Изморих се да се моля!

Изморих се да се изморявам,

а то друго какво ли ми остана?

2009 вече е почти в миналото. Година пълна на болка, надежди, мечти, сълзи и скитане, пълна с неочаквани събития, пропита с хапчета и алкохол. Уви, кошмара продължи.

Радвам се, че свърши и сега очаквайки новата 2010 вече не искам да мечтая, не си пожелавам нищо освен щастие (ако изобщо има такова) за близките ми хора.

В полунощ ще вдигнем чаши за наздравица за хората до нас, споделили този изключителен празник, ще се прегърнем и целунем с пожелание за дълги години да сме заедно, но аз ще пия и за вас - хората, които ще се усмихнат като мен, прикрили…

Казват, по Коледа ставали чудеса...

Едно време много харесвах този период - снегът, празничните украси, веселото настроение в хората, дори рекламите с такава тематика ми харесваха. Никога не съм искал някакви подаръци, важното за мен е да бъда с близките си хора, семейството. Сега играейки играта на Лимпа осъзнавам как съм загубил този празничен дух, как с всяка година по това време ставам все по-затворен, все повече не намирам онази приказна атмосфера на сезона. И сега има пухкав сняг, и сега навсякъде е украсено, хората само за това говорят, а аз започвам едва ли не да го намразвам, защото ми…