Właściciel bloga: plam80
С този блог искам да благодаря на едно слънчице, което върхлетя като тайфун в живота ми, накара ме да изпитам чувства, които до сега не бях усещал, върна ме към живота и ме накара да се почувствам нужен някому. Никога няма да намеря думи, с които да опиша колко мн значиш за мен, но ще се опитам да направя вс възможно да го докажа по др начини и да ти дам вс онова, което заслужаваш - обич, обич, обич...
Благодарен съм, че ме търпиш, че си до мен, че ми даде и продължаваш да даваш толкова мн, макар да не го заслужавам от слънчице като теб, но най-мн искам да ти благодаря, че те има. Винаги, повярвай ми ще съм до теб в лоши и добри моменти, ще трия сълзите ти с целувки и ще се смея заедно с теб.
Обичам те диво, мило, нежно, понякога заядливо, често нервещо ме, но въпреки това все повече обичащо те девойче!
Бъди все така лъчезарна и неотразима, усмихвай се по-често тъй като усмивката ти е мехлем за околните, който лекува вс.
Обичам те, слънчице!
Искам да благодаря и на Лимпа за играта "Избери ме", където срещнах истинското щастие - ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ!
За първи път ви виждам заедно.
Смути ли се? Не, няма за какво.
Пред него съм нищо особено,
а с теб и мен било какво било.
Припев:
Чуваш ли песента?
Помниш ли песента?
Нашата песен беше това.
Как да й устоя?
Още ми действа тя -
страшна песен, обичам я!
Въздуха изгоря на нашата песен,
дансинга полудя на нашата песен,
целият свят запя,
а на мене ми се плаче чак.
Вече целуваш друг на нашата песен,
сякаш ме няма тук, на нашата песен,
сякаш не се брои,
че до вчера всичко твое бях...
Мечтите ти бягат от мен сега,
отричаш ме, но се обичахме.
Забрави ли хилядите неща,
които с теб "наши" наричахме?
Припев х2
Поздрав за всички мои приятели и и потребители в сайта с Gabry Ponte ft. Pitbull & Sophia del Carmen - Beat on my drum
Преди няколко часа ми се случи нещо интересно, което ме накара да се зарадвам на нашата система за спешни случаи 112.
Прибирам се от работа, а вали един дъжд, студ... На пътя пред дома ми забелязвам една жена - лежи в тревата и не мърда. Отивам до нея да проверя дали е жива и за късмет издаде някакви звуци. Веднага се обадих на 112 и казах какво се е случило. Живея в малък град, близо до центъра и Центъра за спешна помощ, дето има една дума за 10 минути пеша да стигне човек. Да, ама не!
След 20 минути…
И в българския вариант на Липма вече има ВИП - поредно нещо за искане на пари. Не ми е до парите - давал съм ги само за да подаря подарък на приятел за рожден ден, или по някакъв подобен повод, а въпроса е, че отново се прави нещо за "изстискване" на пари от малкото останали потребители тук.
Как не взеха тези собственици (забележете - не казвам "модератори" - те нямат дума) да направят нещо за да съберат хора тук, или поне да върнат тези, които някога влизаха постоянно тук?
Сайта в много блогове беше описван като безсмислен и все…
С това малко блогче искам да поздравя всички приятели и потребители на този страхотен сайт с настъпването на Нова Година. Искам да ви пожелая от всичко най-хубаво по много, бъдете здрави, весели, винаги усмихнати, все така добри приятели и много обичани! Благодаря на всички, които не веднъж ми помагаха - оценявам го и не знам как да ви се отблагодаря.
Нека довечера оставим с усмивка вече отминаващата 2010 и да се надяваме, че през новата веселите мигове ще са повече. Да вдигнем чаши за едно по-добро утре, в което ще се събудим с усмивка и полека-лека да направим деня добър…
От известно време все се каня да пиша, дано някой прочете тези редове. От известно време насам все се спами в блоговете - пуска се какво ли не, копирани от други места блогове, някакви си безумици, които не само, че никой не ги чете, нито ги коментира, нито гласува за тях.
Тук-таме някой пусне нещо хубаво, но то изчезва в купчината безсмислици качени от някои, нямащи друго занимание.
Вярно е, сайта полека отива към никъде, ама надали някой като някои ще го спасят чрез спамене, нека се запрат малко. Имена както виждате не съм написал, лесно е да се врътне…
Това е една страхотна балада, която днес случайно чух и реших да споделя с вас...
|
Прегърни ме и думи не изричай,
нямам нужда от тях сега,
прегърни ме, дори вече да не ме обичаш,
за миг да забравя що е самота.
Прегърни ме, без очите ми да поглеждаш,
не искам да ги виждаш пълни със сълзи,
прегърни ме както някога нежно,
болката от мен я изтрий.
Прегърни ме и дълго не ме пускай,
действа ми като жива вода,
прегърни ме, силно ме притискай,
на рамото ми свела глава.
Прегърни ме, а после ми се усмихни,
че добре си ми покажи,
прегърни ме като за последно,
след това ако искаш си върви.
Прегърни ме и не забравяй -
колкото и време да отлети,
две думи в мен ще си останат -
прегърни ме, прегърни...