Właściciel bloga: plam80
Започвам този блог с молба да не го четете - не си губете времето с него, просто ми тежи и искам някъде да си го излея...Посветен е на човека, най-малко заслужаващ обичта ми, но въпреки всичко остава в моята душа...
Ето ме отново в града на спомените, отново на път към постигане на дадената дума - на изпит, за да завърша висшето образование. Град пълен с болка и спомени, които наистина искам да изтрия, да изкореня от себе си - не ги искам, не искам да обичам, искам просто да си бъда както преди, или не - искам да съм…
Да, това е за днешното яйце - да пишем коментар в блог!
------
Благодаря за откритието, Бетибоко :)
И тази вечер, в този късен час
наздравица ще вдигна за теб, за мен, за вас.
С надежда ще погледна в Новата година
за истински усмивки, добрини мнозина...
Ще пия за приятелите мои,
които знам са истински герои,
щом до сега са ме търпяли -
признавам истински са ми другари!
Ще вдигна тост и за любовта,
колкото и подла с мен да е била.
Ще пия за мечтите остаряли,
с времето прах голям хванали...
Ще пия почти до забрава,
и после ще легна в топлото легло,
едно нещо за мен ще си пожелая -
дано една усмивка нейде там да е добре, дано...
Това е последия ми блог-смс към момичето на снимката, изкарало ме от калта и накарало ме да обичам не само със сърце, но и с душа...