Казват, по Коледа ставали чудеса...

Едно време много харесвах този период - снегът, празничните украси, веселото настроение в хората, дори рекламите с такава тематика ми харесваха. Никога не съм искал някакви подаръци, важното за мен е да бъда с близките си хора, семейството. Сега играейки играта на Лимпа осъзнавам как съм загубил този празничен дух, как с всяка година по това време ставам все по-затворен, все повече не намирам онази приказна атмосфера на сезона. И сега има пухкав сняг, и сега навсякъде е украсено, хората само за това говорят, а аз започвам едва ли не да го намразвам, защото ми показва колко съм сам. Не, имам си семейството, имам си приятелите (които все още вярвам, че не заслужавам), но все нещо си ми липсва...

Казват, че каквото си пожелаеш по това време се сбъдвало, но как да пожелая невъзможното? Кое е то ли? Една усмивка! Да, всичко което искам е една усмивка да знам, че е някъде там, че е добре и всеки ден изгрява на лицето, което искам да забравя, да чуя един глас да казва:"Ей, говедо, жива и здрава съм, не се притеснявай".

Навън е празнично настроението, къщите блещукат в украса, а в мен нещо се е свило и се пита:"Дали наистина по Коледа стават чудеса?".

Lubię to! 1