Нощес нахлу ми в съня,
а тъкмо да те забравя се опитвах,
отричах се от теб и любовта,
с алкохол от мислите ми те изтривах.
На камък исках да се превърна,
за да не чувствам болка и любов,
но щом в съня си те прегърнах,
щастие изпитах аз отново.
На клоун тогава се превърнах,
за да видя усмивката твоя,
в копняните очи щом надзърнах,
разбрах че още те обичам, грешко моя.
Знаех, че сънувам, да се събудя исках,
но нямах сили това да сторя,
клепачите си здраво стисках -
за още миг, поне миг да си моя.
Ръка накрая ти целунах,
и казах, че простено ти е всичко,
дойде време да се будя,
до следващия сън, бъди щастлива!

Lubię to! 1