Właściciel bloga: stimi

За кой ли път - опитах да обичам друг.
Да те забравя. Бог ми е свидетел.
Целувах с жар. Дори веднъж
помислих - че е Той...
не ми олекнаха дори нозете.
За кой ли път- опитах да се любя с плам - с душа,
да се отдам докрай. Но Бог ми е свидетел,
как сутрините идваха - с печал,
печал - в която гърчехме се в болка - с Нея двете.
За кой ли път - намирах Майстор да ми съгради,
най - хубавият дом - широк, просторен,
но го прокълвах - с тези две очи
и само Бог…

Любогард

Вече ще обичам себе си...
Таня Симеонова

Десет урока

"Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!

Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без…

Ако не вярваш в ангели, повярвай в приятелите си.

В тези приятели, които мълчаливо те слушат,

докато мълчиш и ти.

В тези приятели, които искрено се радват заедно с теб.

В тези приятели, които ти подават ръцете си,

когато твоите са свити в юмрук.

В тези приятели, които тръгват след теб,

когато ти самият не знаеш накъде отиваш.

В тези, които са с теб, дори когато се чувстваш сам.

Запомни го! На света има толкова много хора

и част от тях са създадени, за да ти подарят цвете,

когато всичко наоколо ти се струва увехнало и грозно.

Да ти подарят усмивка, когато ти е тъжно.

Да те…

Любовта е магия - омагьосва всеки, който се докосне до нея.
Любовта е болест - заразява всеки.
Любовта е чувство - което трябва да се чувства от всеки.
Любовта е живот - на което се радваме всеки ден.
Любовта е и болка - неделима част от нашето съществуване.
Любовта е.............Живот !

А колко много истини събрах?
Животът своята дума ще си каже.
Прераждах се. Изгубвах се. Болях.
Мълчах. И се усмихвах даже.
Вървях сама. Към себе си вървях.
Преминала безропотно годините,
разписах се със обич вместо тях.
Какво пък. И това ще мине...
Ще мине всичко. И ще се забрави.
Променям се. А с мене и светът.
Но своите пътеки ще проправя.
Мечтите ми поне ще имат път...
Поне ще си простя за самотата,
превърнала нощта във тишина.
Така и не научих правилата,
с които да съм силна на деня...
И колко много истини събрах,
че вече да ми спъват всяка крачка?
Животът е игра със правила.
Но никога не ще съм му играчка.

irini

Ако позволя да надникнеш в очите ми, ще трябва да си готов да видиш себе си без грим...
Ако позволя да надникнеш в очите ми, ще трябва да изплачеш моята мъка и да отпразнуваш моето щастие...
Красиво откровение, понякога - твърде опасно, е това да надникнеш в нечии очи и да отвориш себе си за друг. Но приемам риска, защото не искам да измръзна в самотния мрак на слепотата... Държа очите си широко отворени - когато слънцето ярко пече и когато сълзите парят. Не вярваш ли - надникни в очите ми...

КОЛКО СИ ХУБАВА !

Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти…