Когато се завърнеш някой ден!
Когато се завърнеш някой ден,
душата ми ще бъде опустяла,
очите ми - жив извор пресушен,
косата - от надежда посивяла,
сърцето - уморено от любов,
мечтите - изоставени далече,
надеждите, макар и твой до грoб,
крещящи, че не ще те видя вече,
Усмивката - гримаса от лъжи,
целувката ми - ледена стихия,
ръката ми, не искаща дори
със своя допир нежност да открия,
Когато се завърнеш някой ден,
ще ме потърсиш в утрото и здрача,
останала на спомена във плен,
а аз ....ще се опитам да не плача!!!
Стефан Александров