Właściciel bloga: stimi

За онези, които…

За онези, които живеят от злоба
и плюят в очите приятел от вчера,
скрити зад блок, параван или в дупка,
време разделно, вървете си, моля!
За онези, които кълняха се в Бога,
че винаги с теб ще останат до гроба,
а щом се обърнеш, забиват ти ножа
и после се радват на твоята болка!
За онези, които ръка ти подават
не за да дават, а само да вземат,
страхливи душици с лица лицемерни,
ехидна усмивка, загубили облик;
За онези, които и в огъня влизах,
а днес за отплата все с кал ме заливат,
бъдете щастливи, усмихнати, здрави,
аз не съм съдник, но Той ще ви съди!
Бъдете щастливи! Друго не искам!
Тъй както доброто и…

Жената се преражда непрестанно,
във всеки миг – по-истинска и силна.
Тя всяка трудност ще подпре със рамо,
а болката ти – ще изпрати в миналото...

Сълзите ти ще бъдат нейно бреме,
с тревогите ти нощем ще заспива.
Жената притежава всяко време,
и щом го раздаде е най-щастлива...
Тя пише свойта обич многократно,
и тъй я продължава до безкрая.

Изгубиш ли я – искаш я обратно.
Намериш ли я – разгадал си Рая...
Жената е Живот. И го създава.
И тихо като дъх ще съществува.
Тя носи във сърцето незабрава,
а в устните ти – смисъл да целуваш...
…

Когато си жаден – пий,
Когато си гладен – яж,
Когато си уморен – поспи,
Когато си самотен – сподели мига с някого,
Когато си радостен – подари мига на някого,
Когато имаш повече – дай,
Когато нямаш – поискай,
Когато знаеш – научи някого,
Когато не знаеш –попитай,
Когато обичаш – давай, а не искай,
Когато си наранен – прощавай,
Когато… за да не си пропилееш живота в подробности,
Човек трябва да разбере, че най-същественото е в простите неща – тогава времето няма измерения И винаги е толкова, колкото е нужно....

Д-р Мая Брюкнер

Отваря се небесният портал,
каквото пожелая, става мое.
Прощавам си вина, тъга, печал,
за всеки огорчил душата спомен.
И мога да споделям радостта,
да имам свободата да дарявам
покълналото стръкче доброта,
което в тъмни дни ме озарява.
Очите ми да бъдат хоризонт
за скитащия в търсене на вечност,
ръцете - заземено сетиво
за всеки кратък полъх на човечност.
За всеки дъх,
от болка задържан,
да имам блага дума за утеха.
Да мога в себе си да опростя
което смятам, че ми е отнето.
До всеки връх сега недостижим,
да имам воля утре да достигна.
В подмолите на светлия ми стих,
…

"Разбрах, че домът е там, където е сърцето ти. Разбрах, че светът не е изкован само от добро и зло. Изкован е от нашето разбиране за него, от нашата постоянна оценка за хубаво и лошо. Не сме ли прекалено разглезени, за да съдим дъждовния ден или прекалената жега ? Не сме ли свикнали на мирни утрини и спокойни нощи? Благодарихме ли веднъж, че живеем в мир? Позволено ли ни е прекалено всичко , че дори забравяме как се спазват правилата? Имаме ли прекалено много , за да пазим колите си сякаш са живота ни? Решихме ли, че сме вечни, за…

Ще се превърна…
Таня Симеонова

Ще се превърна в мъничка звезда
и ще изгрявам нощем в небосклона,
прозореца ти аз ще осветя,
ще ме погледнеш ти и ще си спомниш…
за нашите надежди и мечти,
за миналите тайни сладки срещи...
Сълза ще бъда в твоите очи
отронена във нощите горещи…
Ще се превърна в капчица роса,
която сутрин жадно ти изпиваш,
във тебе като въглен ще горя,
навсякъде ти пак ще ме откриваш….
Не ще забравиш никога за нас,
незаздравели рани ще отваряш,
дори на сън ще чуваш моя глас,
отново името ми ще повтаряш…

Урок по любов

Седни до мен да ти разкажа...
Нали ме питаше за любовта?
Каквото мога ще ти кажа.
Дано съм ти полезна със това.
Ти млада си и затова - припряна
и може би очакваш някакъв любовен гръм,
но всъщност любовта пристига бавно - на пръсти и е като сън.
Тя няма аромат и форма.
Не можеш да я пипнеш със ръце.
Прегръща нежно. Цяла те изпълва
и котва пуска в твоето сърце.
За нея казват, че е действие и чувство.
А тя е всичко - огън и вода,
творец велик, непреходно изкуство,
ваятел на човешката душа.
Тя прави хората щастливи.
Над корист ангел я държи.
Тя дава всеотдайно сили
и след смъртта да продължи.
Тя не обича да…

Има хора ,които

ТОВА СЪМ АЗ

От огън, жар и страсти съм изплетена.
Чувства буйни, силни в мен горят.
Цял живот да обичам съм обречена.
Лъчезарни усмивки от мен струят.

Мога да съм като огъня - огромна стихия,
като морето с любовта си всичко помитам,
мистична, загадъчна мога да съм - като магия,
сладостта на живота искам да опитам.

Като пороен дъжд с любовта си напоявам,
като вятъра по света обичам да се скитам.
Тъмни мисли и чувства край мен не позволявам,
силата на духа си искам да изпитам.

Всемогъщи хали в мeне са се вплели.
Като сестра малка аз съм за тях.
Към непознати хоризонти са ме повели.
Унасям се във вихъра им и не сещам страх.

Сърце голямо,…

Усмихвал ли си се, когато ти се плаче…

Усмихвал ли си се, когато ти се плаче?
Мълчал ли си, когато всичко в теб крещи?
Летял ли си, когато душата ти със мъка крачи?
И пял ли си… когато много те боли?

Дарявал ли си любов, когато нищо нямаш?
Мечтал ли си, когато вярата във теб кърви?
Излизал ли си, когато си в бездънна яма?
И вървял ли си.. когато няма път дори?

Предаван ли си от човек, когото си обичал?
А лъган сляпо, когато истината търсиш ти?
А със злоба бил ли си ти някога събличан?
Тогава само ще ме разбереш! Не и преди!

Паула Петрова