Есента се смята за антипод на всичко
онова, което носи лятото – на неговата дързост, приключения, опит за
сбъдване на мечти. Всъщност от край време ние хората асоциираме този
сезон с печал, раздяла, финал на нещо си, дълги дъждовни облачни дни,
изобщо с негативни емоции.
Всъщност, както повечето неща и неприятният начин, по който есента влияе
на настrоението и самочувствието ни, е у нас самите, в главите ни. Ако
успеем да съзрем хубавото в този нов сезон, да посрещнем с положителна
нагласа промяната в климата, в пейзажа и във всичко около нас, ще
спечелим енергия и вътрешно щастие.
Листата падат и започват да гният, денят става по-кратък и сумрачен,
животът в природата забавя ритъм. В кръговрата на сезоните есента носи
посланието за тленност. Колкото и да е печално това по принцип, не е
никак лошо дори и по този начин да си припомняме, че сме тленни, че сме
за кратко на тая земя. Това е много стойностна мисъл, ако от нея бъде
извлечено позитивното. Тя може да ни накара да ценим неповторимостта на
всяко нещо – проскърцването на дървото, преминаването на вятъра покрай
лицето ни, гласчето, извикало: „Мамо“, което ще разпознаем сред безброй
други.
Есента е край на топлото време, начало на застудяване, дъждове, мъгли.
Да ценим все по-редките слънчеви часове, осъзнато да се раздаваме на
тези прекрасни моменти.
Новият сезон ни принуждава да сменим гардероба си. Да извадим
позабравените по-топли дрехи, оглеждайки се за важни липси, да попълним
гардероба с нещо необходимо и красиво. Промяната във външния вид е
винаги стимулираща.
Есента е времето, когато имаме възможност да се върнем към любимите си
занимания на закрито. Да четеш книга в топлата стая, а навън да вали, да
се боричкаш с децата, да си разказвате интересни истории на чаша вино с
любимия, всички заедно да гледате хубав филм и още безброй може би не
особено оригинални, но затова пък безценни преживявания. Лятото с
изнесения навън живот, разходки и заседяване по кафенетата на главната
улица ви е поизяждало от времето за тези прекрасни занимания.
Изпитваме носталгия по топлото, слънчево, разголено и щедро лято. Спрямо
него есенната е мъдра, тиха, носталгична и склоняваща ни към осмисляне
на преживяното. Първо мъдростта и вглеждането в нещата имат имат своите
безспорни предимства. Те са задължителното условие да живеем осъзнато.
Освен това имаме нужда от редуване не само на сезони и температури, но
по същия начин редуване и на отношението ни към нещата от живота – при
едни обстоятелства се втурваме да живеем страстно, на екс. При други
пристъпваме плахо, със симпатична неувереност, трети подлежат на
осмисляне.
Есента излъчва нега, носталгия, лека меланхолия. Ами да й се насладим,
да оставим да проникне в нас, вместо да й се съпротивляваме и да се
оплакваме, че се чувстваме дискомфортно. Може би мъничкото тъга е
щипката подправка, която би придала особено очарование на дейния ни,
пълноценен живот.
И ако все пак е много по-лесно да харесваш прекрасната природа през
ранната есен – това лудо втурване на цветове и техните нюанси плюс
меките непарещи, а галещи слънчеви лъчи, то с депресиращата късна есен
положението е наистина трудно. Не е лесно да се справим с върволиците
дъждовните дни и прихлупено ниско небе. Липсва ни повечето светлина,
часовете прекарвани на открито. В тази ситуация ни остава спасителната
мисъл, че колкото и да е мокро и неприятно навън, толкова у дома е сухо и
топло, там ни чакат и обичат.
Същият принцип на контраста – навън студ и мраз, вътре – топлина и уют,
ще ни подаде ръка и през зимата, когато на помощ идват и многобройните,
вълнуващи празници. А времето, дори и да влияе на настроението, няма
как да влияе върху нашето щастие. Съумееш ли да си щастлив и доволен
въобще от живота си, тогава сезоните са само фон, без съществено
значение.
*THUMBS UP*
mnogo dobre kazano... *THUMBS UP* *ROSE* :-)
*HI* *THUMBS UP* *ROSE*
haresva mi :)
Мисля, че тия преходни сезони напоследък изчезват, стана зима-лято *JOKINGLY* *THUMBS UP* Много красиво е описан сезона! *HI*
supper blog *THUMBS UP* *ANGEL* *ROSE*