Историята на българското автомобилостроене започва преди 45 години и поради различните слухове и предположения е обвита в мистерии. През втората половина на 60-те години на миналия век България не само произвежда по няколко хиляди леки автомобила годишно, но дори изнася част от тях в чужбина. Тогава у нас са се сглобявали три марки леки автомобили в осем различни модела, като годишното производство за 1967, 1968, 1969, 1970 и 1971 г. е съответно 1723, 3933, 7158, 7766 и 8105 леки автомобила, или общо 28 685, от които 1773 броя са експортирани в страни от Европа и Близкия изток.

Първият сериен автомобил, правен някога у нас, е Bulgarrenault. С постановление на Министерския съвет от 30 юли 1966 г. ДСО „Металхим” започва преговори с Renault за монтаж на автомобили в гр. Червен бряг. Във вестник „Работническо дело” от 18 септември 1966 г. се появява официално съобщение за сключен договор между ВТО „Булет” и Renault, а само два дни по-късно на Пловдивския панаир са изложени 10 броя леки автомобили Renault 8, които са сглобени във Военния завод в гр. Казанлък. Колите носят означение Bulgarrenault, а на горния ляв ъгъл на предното стъкло има трикольорна лента с надпис „Булет”. Според изказване на един от директорите на Renault е сключен договор с „Булет”, в който се предвижда през 1970 г. в България да бъдат

сглобени над 10 000 леки коли Bulgarrenault 8

Група от български специалисти е командирована в Държавните заводи Renault на тримесечен стаж. Първоначално Франция доставя всички необходими детайли и компоненти, но тенденцията е да се пристъпи към прогресивен монтаж, който в крайна сметка да доведе до усвояване на голяма част от тяхното производство в България.

През 1967 г. монтажната линия се премества в Пловдив, където по същото време приключва строежът на специално проектирания за целта нов завод, разположен на Асеновградско шосе. До неговото официално влизане в експлоатация за монтажно хале временно е приспособена палата № 10 в Панаирното градче. Фабриката функционира до 1970 г. и освен с напълно автоматизираната поточна линия тя е оборудвана и с едни от най-модерните в онези години заваръчни и бояджийски агрегати, чиято обща стойност възлиза на 15 млн. долара. През 1968 г. е запланувано производството да нарасне на 3000 автомобила годишно, но до такъв респектиращ обем така и не се стига. До 1970 г. в Пловдив са изработени общо около 4000 автомобила Bulgarrenault 8 и 10 при цена на доставените комплекти 6 млн. долара, което значи средно по 1500 долара на автомобил. Първите готови екземпляри са предложени на нашия пазар през февруари 1967 г., което е съобщено официално и във вестник „Авто-Мото”, като посочената там цена е 5500 лева, но крайната пазарна стойност на двете разновидности, фиксирана впоследствие, е съответно 6100 лева за Bulgarrenault 8, 6800 лева за Bulgarrenault 10 и 8200 лева за Bulgaralpine. Моделът Bulgarrenault 8 е оборудван с разположен отзад 4-цилиндров, четиритактов двигател с работен обем 956 куб.см. Той развива максимална мощност от 44 к.с. при 5200 об./мин и достига скорост от 134 км/ч. Колата е оборудвана с дискови спирачки и на четирите колела. Bulgarrenault 10 е с 4-цилиндров двигател с работен обем от 1108 куб.см с мощност 47 к.с. при 4900 об/мин. Моторът позволява на колата да развива 135 км/ч. Окачването е на спирални пружини и хидравлични амортисьори. Спортният модел Bulgaralpine се задвижва от 1300-кубиков 4-цилиндров 8-клапанов двигател със задно предаване. Скоростната кутия е 5-степенна механична. Мощността на мотора е 120 к.с. при 6100 об/мин и

развива максимална скорост 210 км/ч

Първите бройки са сглобени в края на 1967 г., когато ефектният спортен автомобил вече е абсолютен хит в Европа и Америка. Първоначалните намерения са били да бъде изработван по един автомобил Bulgaralpine на ден, но и до момента все още е трудно да се уточни общият брой спортни коли, произведени в Пловдив в периода 1967-1969 г. Според някои данни са завършени само 60 автомобила, според други те са 120, като 70 от тях са били предназначени за родния пазар, а останалите 50 - за износ. Една сериозна част от моделите Bulgarrenault 8 и 10 се продава и в чужбина. В периода 1967-1969 г. например е експортирана серия от 500 автомобила Bulgarrenault 10 за Югославия, а през 1970 г. партида от 300 (според други данни 900) коли Bulgarrenault 8 и 10 заминава за Австрия. Наши клиенти стават и някои страни от Близкия изток.

В началото на 1970 г. производството на Bulgarrenault е преустановено. Първият опит за производство на автомобили у нас е провален. Французите от Renault насочват усилията си към Румъния, където през 1969 г. започва да се произвежда Dacia 1300 по лиценз на Renault 12.