Обичам те, защото си ти!
Обичам те, защото само ти ме правиш
щастлива!
Сега ще изключа телевизора, ще спра и радиото и ще ти
напиша писмо … Ще ти пиша, защото мрака е това което виждам от всяка самотна нощ, защото столът срещу
мен е празен, защото вали без да спира, вече трети ден, защото болезнено
ми липсваш, и защото искам да дочакам отговор от теб! Отпивам глътка изстинало кафе и започвам да пиша. Ще ти напиша за дните, които минават
безпаметно, за нощите, в които те сънувам, за скуката, за радостите, за
миговете без теб … За това как живея … не очаквай нещо интересно -
сутрин ставам, опитам се да свърша нещо, но мисълта за теб доста ми пречи, вечер се опитвам да заспя, ала не мога...
Чакам отговор от теб!
Липсваш
ми, страшно много ми липсваш!
Обичам те и чакам момента, в който
ще те прегърна и ще се отпусна в обятията ти изморена, искам отново да дадеш покой на съзнанието ми и да ме направиш щастлива, много
щастлива!
Това блогче ме срази направо! Прелестно, нежно, с толкова много чувства и двойно повече тъга... Нямам думи!
Благодаря :)