.............Всеки има едно определено време в живота си отредено му за любов и ако тази любов я няма покраи нас САМИТЕ НИЕ СЕ ПРЕВРЪЩАМЕ В КРАДЦИ НА СОБСВЕНОТО СИ ЩАСТИЕ ;( трудно е да си го признаем но за жалост е така!!!Като чели материалистите наделяват и духовното се забравя , пример за това е , че в днешно време хората разчитат на един смс вместо на разговори ...каде отиваме?????Друг проблем е това , че гледаме на връзките си като нещо неизбежно и не можем да се насладим изцяло ;((((( А при всяка раздяла не губим просто любим човек а и част от себе си , която няма как да си върнем
Много по лесен би бил живота ни ако се оставим да живеем , ако се наслаждаваме и оценяме това , което имаме преди да го загубим , не ламтеем за повече и повече и не на последно място се уважаваме и ценим малките неща в живота ни ....................................



Нещото , което ме подтикна да мисля така беше една безубидна статиика в едно списание , което ми показа колко малко ни трябва за да сме щастливи

Lubię to! 8