Разбира се, че грам не ме боли...
Тя - Болката е верен мой приятел –
Предупреждава ме, когато вън вали
и щом почука Любовта ми на вратата.
Аз правя се, че никой няма вкъщи
и чакам да си тръгне, като сън,
да се отбие в друга – чужда къща.
При мен не може! Нека спи навън...
Дъждовно е... и буря се задава
и някак съвестно ми става за момент,
но аз, когато в сълзи се удавях,
къде стоя, защо не бе до мен?!
Ужасна съм! Нали? Навън е мокро?
Ако настине? Ако куче я подгони?
Добре де! Влез на топло, но за малко,
да спазваме неписани закони...
Ей тук, отдолу, в листа, подпиши се,
че утре да си тръгнеш обещаваш
и всяка ми налудничава мисъл
за обич ще подминеш и забравиш...
Така! Готово! Може да заспиваме...
Но сън, като магьосник се прокрадва
и издълба със нокти бързо твойто име,
и ме боли като от острие на брадва...
Ах! Тръгвай си, веднага... Листа късам.
Ти договори, помня, не подписваш...
Излъга ме! Излизай! Ще се пръсна!
Вратата си заключвам... но ми липсваш...
Къде си, Болка, трябваше да слушам,
когато каза ми да не отварям...
Сега наново под дъжда се сгушвам
и пак започвам да те трия и забравям....Irina Boeva

Lubię to! 5