Посвещава се на децата на 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще
ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се
возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата
ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с
лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете
в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от
пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска.
Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и
лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището
си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи,
играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там
където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме.
Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив |
ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
хеи приятелю не страдаи
бързо в лимпата ела
тук лесно ще се разтовариш
с приятели добри
ако ли пък ти е тъжно
блог с вицове си потърси
или пък нов приятел
които да те развесели
Изпълнени със прости истини,
вървяхме в първите зари,
жените - малко по-замислени,
мъжете - много по-добри.
Красиви в хладното изгряване,
с което идваше деня,
познали бавното узряване
на устни, слънце и земя,
ний слушахме как пее в златото
на ясеновите листа
дъжда - последния на лятото
и първия на есента.