Предавам се...
Все по-тежка взе да става
тази маска на палячо -
как на нещо да се радвам,
щом отвътре неспирно плача?
Превърнал се на сянка бродех
душата си отново да намеря,
проклет да бъда, че не мога
една прегръдка да забравя...
Отказвам се...
По дяволите нека ида,
на милиард парчета да се разбия,
изморих се да се скитам
и мъкна тази орисия.
Стига...
Искам да е тихо...
Perfektno e *ROSE* :-{}
Сега като го чета ми се вижда безсмислен, но това е което чувствам...